Трийсетгодишният Борислав Иванов става домоуправител на жилищен блок 34 (14 етажа, над 200 души) в "Младост 1" малко преди Нова година. Тогавашният носил отговорността съкооператор заминава на работа в чужбина, съседите свикват спешно събрание и му предлагат да поеме задълженията. Живее там от 6 години, женен е за дъщерята на бивш домоуправител, който участва в изграждането на блока и смята да не го напуска в близките години. За да улесни общото съжителството, почти веднага Борислав създава интернет блог (http://blok34mladost.blogspot.com). Тъй като има няколко други подобни, твърди, че редовното качване на актуална информация не му коства особени усилия и не е трудоемко (макар че само един поглед е нужен да се види времето на постовете – между 00:00 и 07:00 ч.).
"По закон събрания трябва да се правят през една година, а реално проблеми изникват всеки месец. Реших, че блогът е форма, нов начин на комуникация, чрез която мога да информирам живеещите за случващото се в блока. Например преди дни спря единият асансьор. Вместо да ме псуват и да не знаят какво става, всички могат да влязат в блога и да прочетат", обяснява домоуправителят. Той е оставил личните си данни и отворен имейл към онези, които искат да го питат каквото и да е. Твърди, че среща подкрепа от страна на всички съседи. "Не ми струва нищо, така и така разлепям същото на таблото до входа, но тогава след няма и три дни се случва някой го махне или пък не го е прочел. Не става да си пишем някакви бележчици. Това е много по-добре. Една идея сме по-близо до XXI век, не само в XIX", смее се младият домоуправител.
Борислав има инженерно образование, живял е дълги години в Германия, работи от 16-годишна възраст и се е занимавал с "много неща". В момента основно с имоти (във фирма за строеж на ваканционни комплекси и покупка на недвижима собственост), общува с много хора и покрай работата е изградил наблюдение, че българите не са склонни да плащат за услуги, още по-малко да дават допълнителни средства за поддържане на определено място. "Блокът ни е хубав, издържлив, т.нар. ЕПК, правен експериментално от светилата по онова време във ВИАС – проф. Карамански и др., но дълги години е бил занемарен, каквато е практиката навсякъде в България – правят се спешни ремонти само ако например покривът потече, преди това не се смята за необходимо", обяснява младият мъж и продължава: "Проблемът е, че хората приемат домоуправителя като едновремешните башмайстори – да отиде да завие болт, крушка, а аз смятам, че той трябва да менажира самия блок, да определя правилността на средствата, които се използват, да носи отговорността какво се извършва, качеството и целесъобразността на действията." Според Борислав един блок е умален модел на цяла България. "Тъй като законът за етажната собственост е написан почти като конституция, аз реших да предложа нов метод. За ремонт от типа на смяна на канализация се изискват 68% съгласие от живеещите, което чисто физически не е приложимо за нашия блок – казах добре, нека тогава да направим демократичен начин на гласуване с бюлетини под формата на декларация за съгласие или несъгласие от представители на семейства. Бюлетините ще се пускат в кутия, ще се отварят и броят с комисия. След като решихме да пробваме, възникна казус – как точно да е формулиран въпросът в бюлетината..."
Иначе проблемите на блок 34 са обичайните – високи сметки от "Топлофикация" за подгряване на вода, смяна на канализация, подмяна на релетата на стълбищното осветление, течове от покрива, повредени асансьори... "Всъщност всички проблеми са свързани със събираемостта на парите. Не всички са склонни, а и възпитани да дават екстра пари за общи части. Има много млади хора, които, разговаряйки с мен, казват, че искат да се промени нещо в цялостната система, но като цяло някои са незаинтересовани. Това за мен е като да не се явиш на избори - след това нямаш право да протестираш."
Ентусиазмът си да се разправя с фирми за ремонт, поддържа интернет блог и се опита да въведе електронно гласуване Борислав определя като лична амбиция. "Заниманието ми като домоуправител, от една страна, именно борба – да покажа на себе си, че мога да се справя и от друга, да подобря мястото, в което живея. Не ми е все едно дали минавам през кочина, за да стигна до моя си апартамент и да се затворя в него. Искам нещата да се случват, да покажа на хората, че е възможно, и да променя малко начинът им на мислене – поне ако не на цяла България, то на 200 бройки, които живеят в блока."
"По закон събрания трябва да се правят през една година, а реално проблеми изникват всеки месец. Реших, че блогът е форма, нов начин на комуникация, чрез която мога да информирам живеещите за случващото се в блока. Например преди дни спря единият асансьор. Вместо да ме псуват и да не знаят какво става, всички могат да влязат в блога и да прочетат", обяснява домоуправителят. Той е оставил личните си данни и отворен имейл към онези, които искат да го питат каквото и да е. Твърди, че среща подкрепа от страна на всички съседи. "Не ми струва нищо, така и така разлепям същото на таблото до входа, но тогава след няма и три дни се случва някой го махне или пък не го е прочел. Не става да си пишем някакви бележчици. Това е много по-добре. Една идея сме по-близо до XXI век, не само в XIX", смее се младият домоуправител.
Борислав има инженерно образование, живял е дълги години в Германия, работи от 16-годишна възраст и се е занимавал с "много неща". В момента основно с имоти (във фирма за строеж на ваканционни комплекси и покупка на недвижима собственост), общува с много хора и покрай работата е изградил наблюдение, че българите не са склонни да плащат за услуги, още по-малко да дават допълнителни средства за поддържане на определено място. "Блокът ни е хубав, издържлив, т.нар. ЕПК, правен експериментално от светилата по онова време във ВИАС – проф. Карамански и др., но дълги години е бил занемарен, каквато е практиката навсякъде в България – правят се спешни ремонти само ако например покривът потече, преди това не се смята за необходимо", обяснява младият мъж и продължава: "Проблемът е, че хората приемат домоуправителя като едновремешните башмайстори – да отиде да завие болт, крушка, а аз смятам, че той трябва да менажира самия блок, да определя правилността на средствата, които се използват, да носи отговорността какво се извършва, качеството и целесъобразността на действията." Според Борислав един блок е умален модел на цяла България. "Тъй като законът за етажната собственост е написан почти като конституция, аз реших да предложа нов метод. За ремонт от типа на смяна на канализация се изискват 68% съгласие от живеещите, което чисто физически не е приложимо за нашия блок – казах добре, нека тогава да направим демократичен начин на гласуване с бюлетини под формата на декларация за съгласие или несъгласие от представители на семейства. Бюлетините ще се пускат в кутия, ще се отварят и броят с комисия. След като решихме да пробваме, възникна казус – как точно да е формулиран въпросът в бюлетината..."
Иначе проблемите на блок 34 са обичайните – високи сметки от "Топлофикация" за подгряване на вода, смяна на канализация, подмяна на релетата на стълбищното осветление, течове от покрива, повредени асансьори... "Всъщност всички проблеми са свързани със събираемостта на парите. Не всички са склонни, а и възпитани да дават екстра пари за общи части. Има много млади хора, които, разговаряйки с мен, казват, че искат да се промени нещо в цялостната система, но като цяло някои са незаинтересовани. Това за мен е като да не се явиш на избори - след това нямаш право да протестираш."
Ентусиазмът си да се разправя с фирми за ремонт, поддържа интернет блог и се опита да въведе електронно гласуване Борислав определя като лична амбиция. "Заниманието ми като домоуправител, от една страна, именно борба – да покажа на себе си, че мога да се справя и от друга, да подобря мястото, в което живея. Не ми е все едно дали минавам през кочина, за да стигна до моя си апартамент и да се затворя в него. Искам нещата да се случват, да покажа на хората, че е възможно, и да променя малко начинът им на мислене – поне ако не на цяла България, то на 200 бройки, които живеят в блока."
източник:
